Предизвикателствата пред България през 2009-а

За България 2009-а се очертава да бъде една доста турбулентна година, както в политически, така и в социално-икономически план. И няма как да е иначе, след като насред световната икономическа криза у нас се задават и два вида избори – парламентарни и европейски.

Именно комбинацията избори и криза правят политическия сезон още по-интересен. Популизмът, който обикновено набира скорост с наближаването на вота, този път ще срещне съпротивата на реализма, типичен за времената на икономически кризи. Избирателите, постоянно конфронтирани с новини за проблеми в световната, а от скоро и в българската икономика, по-трудно ще повярват на щедрите обещания на политиците. И това е напълно разбираемо. Как да виждаш светлото бъдеще на държавата, рисувано от предизборните програми на партиите, след като постоянно научаваш за нови съкращения в предприятията, за падащ икономически ръст и след като думата рецесия се е превърнала в ежедневно дискутирана тема в медиите? Тъй като създалата се ситуация по същество е нова и непредсказуема, надали актьорите на политическата сцена ще свалят маските на популизма и ще заиграят по-реалистичен сюжет. Все още могат да се очакват обещания за рог на изобилието, който ще се изсипе върху България – единственият остров на стабилността, незасегнат от финансовата криза... ако гласуваме за дадената партия. А както изглежда, всички партии по един или друг начин ще се опитат да капитализират икономическите турбуленции. Опозицията ще продължи да обвинява правителството за загубените еврофондове, ще започне и да го държи отговорно за кризата, ако тя засегне по-силно България. Управляващите от своя страна ще влеят огромни средства в предизборни премии, увеличения на пенсии и още доста „социално отговорни“ дейности. Всички в хор ще обещават бърз изход от проблемите, само ако бъдат избрани, естествено. Така кръгът ще се затвори и избирателят отново ще получи куп неизпълними обещания.

Неизпълнимите обещания, не трябва да забравяме, са част от политиката и от предизборните кампании не само в България. Но през 2009-а няма да сме свидетели просто на поредната кампания. Тази ще бъде различна, най-малкото поради факта, че световното икономическа земетресение вече ще се е пренесло с целия си магнитуд у нас. Това се показва още сега в спада на ръста на индустриалното производство, увеличаването на безработицата, както и плановете на много предприятия да намалят производствената си активност догодина поради недостатъчно търсене. Ефектът на международната криза у нас се очаква да бъде още по-голям догодина, тъй като България е зависима от икономическото състияние на Европейския съюз, за който отива над 60% от износа ни. Големите страни от ЕС вече или са в рецесия, или такава ще бъде обявена скоро, което неминуемо ще намали търсенето на наши стоки и с това експортния ни потенциал. Затова български и чужди икономисти очакват ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП), измерващ общото икономическото развитие на страната, да се намали на половина догодина, падайки от около 6% през тази до 3-4% през 2009. Най-мрачните прогнози на анализаторите стигат до само 1-2% ръст. Явно е, че прогнозите, по принцип обречени на неуспех, по време на криза са още по-малко надеждни, тъй като икономическият цикъл става по-волатилен, тъй като ситуацията се променя от ден на ден. Какъвто и да бъде ефектът обаче, отсега е ясно, че кризата ще ни засегне и че тя ще завари нашите политици, за пореден път, неподготвени.

Една от причините за намаляването на икономическия ни ръст анализаторите виждат в спирането на част от еврофондовете. Загубените досега 220 милиона евро и перспективите още 340 милиона да бъдат спрени със сигурност са голям удар за родното стопанство, още повече, че доста от проектите сега ще трябва да бъдат финансирани с пари от бюджета. Като цяло обаче загубите се равняват на само 1-2% от БВП и на 3-4 процента от общите помощи, кото ни се полагат в следващите пет години – 13 милиарда евро. Много по-големи са загубите за имиджа на страната ни в Европейския съюз. Така едно от предизвикателствата за 2009-а е възвръщането на доверието на европейските ни партньори. Ясно е, че България, бидейки малка държава без почти никакво лоби, е попаднала в политическите битки вътре в ЕС, възможно е на наш гръб европейските управници да показват мускули и така да трупат предизборни дивиденти. Но е още по-ясно, че ние сами сме най-виновни за създалата се ситуация с мудната ни администрация, анемичната ни съдебна система и хроничната ни корупция. Тези три болести на българската държава са се превърнали и в нарицателно за страната ни в чуждите медии. Твърде често четем по кореспонденциите на световните информационни агенции, че ние сме най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС, че у нас убийствата по улиците са ежедневие, че у нас престъпниците излизат от съда безнаказани. Доколко верни са тези вече клиширани определения е друг въпрос, важното е, че така се създава една определена представа за България в западната преса, която става все по-критична към страната ни. И тъй като медиите са основен елемент във формирането на общественото мнение, не е чудно недоверието и негативизма към България в някои европейски страни, отразено в социологическите проучвания, в рестрикциите върху работния пазар и в нежеланието на някои инвеститори да влагат парите си у нас. Естествено имиджът навън, бидейки психологическа величина, не може да бъде променен толкова бързо, но реформите и решителните действия на управляващите биха били стъпки в правилната посока.

Проблемът е, че в година на избори, желанието за реформи на всяко правителство намалява и фокусът се прехвърля върху стратегии за спечелване на повече гласове, включващи доста популистични тактики. Предстоящият вот обаче представя и още един проблем за България през 2009-а. Парадоксално или не, демократичният избор представлява предизвикателство за... демокрацията у нас. Догодина отново се очаква рекордно ниска избирателна активност, илюстрираща все по-малкия интерес на гражданите към политиката. А по въпроса за ползите от гласуването на избори като че ли има негласен консенсус - това е един от начините да упражним правото си на гражданска позиция, да затвърдим демократичното начало на обществото ни. Гласоподавателите обаче, макар и съгласни с тези принципи, все по-рядко отиват до урните, като тази тенденция е явна не само в България, а и в чужбина. При нас обаче понятието ниска избирателна активност придобива съвсем друго значение – когато едва 30% от имащите право на глас упражнят това си право (28,6% на изборите за Европейски парламент миналата година, за да бъдем точни), може би трябва да наречем този феномен по-скоро висока избирателна пасивност. Както и да го наименуваме, той неминуемо заствашава устоите на младата ни демокрация. Защото, ако гласуват само една-трета от гражданите, то нямаме ли като резултат само една-трета парламент, една-трета правителство и в крайна сметка една-трета демокрация?

Явно е, че 2009-а се очертава като интересна година за политическия и обществен живот у нас. Отново ще трябва да се справяме с редица предизвикателства, този път те ще са може би повече от обикновено. Предизвикателствата обаче носят със себе си и положителен заряд – дават ни възможност, справяйки се с тях, да излезем още по-силни и по-готови за новите от преди.