27 ноември 2008

Алфа Рисърч: ГЕРБ и СДС със сериозен спад (Фокус)

Данни от социологическото проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 15-22. ноември 2008:

ГЕРБ 20,1% (24,5%)
БСП 15,8% (15,7%)
ДПС 6,3% (6,1%)
Атака 6,3% (5,2%)
НДСВ 2,2% (1,8%)
ДСБ 1,8% (1,6%)
НАПРЕД 1,7%
СДС 1,5% (2,1%)


Статия от в-к "Дневник"

23 ноември 2008

ГЕРБ губи позиции, според проучване на Галъп

Електоралната подкрепа за ГЕРБ спада през ноември, според проучване на социологическата агенция „ББСС Галъп Интернешънъл“. Ако изборите бяха днес, за партията на Бойко Борисов щяха да гласуват 22 процента от избирателите. Така тя губи 3% от подкрепата си спрямо септемврийското проучване на агенцията. БСП запазва нивото си (19%) и вече е на 3 пункта зад лидера. Въпреки скандалите около партията в последните седмици, ДПС продължава да бъде трета политическа сила. Все пак движението губи близо един процент от рейтинга си и вече има 8%. Подкрепата за „Атака“ също спада, като заявяващите, че ще гласуват за партията на Волен Сидеров през ноември са 6 процента. СДС леко увеличава резултата си спрямо септември (с половин процент) и вече събира 3%. Другата дясна формация, ДСБ, губи позиции и според данните на Галъп вече може да разчита само на 2% от имащите право на глас. Подкрепата за НДСВ пък расте минимално и вече е един пункт. За други формации биха гласували около 3% от гражданите.

Резултатите на Галъп потвърждават създалата се в последните месеци тенденция към спад в подкрепата на ГЕРБ и запазване на нивото на тройната коалиция.

Нито едно от политическите лица няма доверие над 50 пункта, според данните на Галъп . При отделните политически фигури води президентът Георги Първанов с 48%. След него е столичният кмет Бойко Борисов с 41 пункта и министърът на културата Стефан Данаилов с 40 пункта. Следва ги еврокомисарят Меглена Кунева. 25 процента е одобрението към премиера Сергей Станишев според проучването.

Галъп: ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", ако изборите бяха днес (Фокус)

Ако изборите бяха днес, първата политическа сила ще бъде ГЕРБ (22 пункта), следвана от БСП (19 пункта) и ДПС (8 пункта)...

Цялата статия

Резултати:

ГЕРБ - 22%
БСП - 19%
ДПС - 8%
Атака - 6%
СДС - 3%
ДСБ - 2%
НДСВ - 1%
ВМРО - 1%
Друга - 2%

Негласуващи - 36%

10 ноември 2008

EIU: ГЕРБ трудно ще състави правителство

Анализаторското звено на "Economist", Economist Intelligence Unit (EIU), прави следната прогноза за изборите в България в ноемврийския си анализ на родната политика:
"Citizens for European Development of Bulgaria (CEDB), currently in opposition, looks set to lead the government that emerges from the next election, although this is unlikely to lead to any significant shifts in economic policy."
Но за ГЕРБ няма да е лесно да състави правителство, поне според сегашните проучвания:
"Recent opinion polls confirm the lead of the CEDB over the BSP. However, if the current pattern of party support continues, it will again be difficult to form a coherent government with a stable majority after the election."

До изборите догодина политическата сцена у нас също няма да остане спокойна, според EIU:
"Relations between the Bulgarian Socialist Party (BSP) and its partner in the ruling coalition, the centrist National Movement for Stability and Progress (NMSP), are likely to stay problematic until the next election, due in mid-2009."

07 ноември 2008

В търсене на Личността

Защо хората в България не гласуват на избори? "Всички са еднакви", гласи масовият отговор. Но той като че ли е нещо повече от клиширано извинение да не упражниш правото си на демократичен избор. Макар и твърде опростено, това изказване всъщност доста добре отразява политическата ни действителност. И наистина, какво различава партиите у нас? Целите? До предишните избори целта на всички беше влизането в Европейския съюз. Преди следващите все още няма ясна цел, но предвид световната финансова криза, която започна да засяга и България, най-вероятно приоритетите ще бъдат насочени към икономиката.

Платформата? Някой чел ли е всъщност целите програми на партиите, преди да (не) гласува? Дори само бегъл поглед стига, за да се уверим, че в повечето сфери става дума за еднакво неизпълними обещания. Идеологията? След като социалистическа партия направи най-големите данъчни облекчения в новата ни история и извършва голям брой пазарно ориентирани реформи и тази точка изглежда размита. Явно е, че партиите губят своето индивидуално лице, а с това и своите избиратели. Но трябва ли това да е негативна тенденция? Да не би влизането в ЕС да беше грешен ход или пък намаляването на данъчната тежест да не беше наложителна мярка. Общата визия и близките цели особено в тези тежки времена всъщност могат да се окажат голямо предимство. Нуждаем ли се днес от диаметралното разграничение между ляво и дясно, между консерватизъм и либерализъм? Или по-скоро от консенсус, от общи и решителни действия, за да вървим напред?

Проблемът явно е другаде. Той се корени в нежеланието на голяма част от обществото да участва активно в политическия дебат, да има активна гражданска позиция. А един от най-добрите начини тя да бъде изразена е гласуването на избори. Нещо, което в България напоследък все по-малко хора правят. Но как да направим политическия дебат по-интересен и как да мотивираме народа да гласува, след като "всички са еднакви"? Отговорът е прост: чрез личности.

Персонализирането на един проблем води до повишаването на неговата атрактивност за зрителя, са доказали изследванията в областта на рекламата. Прави го по-близък и разбираем, по-личен. Ако пренесем тези размишления върху политическата реалност, ще видим, че в държавите с по-силен мажоратарен вот избирателната активност е по-висока. Така на президентските избори във Франция миналата година, когато битката беше между Сеголен Роаял и Никола Саркози, активността стигна 84%. Висока активност се очаква и на президентския вот в САЩ през ноември след почти година на разгорещени дебати между кандидатите на двете партии, републиканската и демократическата. И двата примера се отнасят за държави с президентска система на управление. Но и зад Барак Обама, и зад Джон Маккейн стоят политически партии. А ако погледнем и случая на държава като Австрия, ще видим, че на септемврийските парламентарни избори, в центъра на прожекторите бяха силни и контрастни личности, провеждаха се ожесточени дебати и в крайна сметка хората дискутираха не толкова коя партия ще спечели най-много гласове, а кой политик ще стане канцлер. Избирателната активност накрая беше над 70%.

Друг е въпросът, какви личности ни трябват, за да се раздвижи политическият дебат. Нужни са „ярки личности, които могат да правят политика, а не декларации“, казва президентът Първанов. Нужни са харизматични и магнетични личности, които да спечелят доверието на избирателите, така, както нито една програма или идеология не може да го направи. Нужни са хора с визия в бъдещето, способни да я комуникират пред широката публика. Хора като Барак Обама, който, макар и неопитен в някои отношения, има воля и желание за промяна и това се усеща от избирателите. И дори да не се гласува за него, със самото си присъствие на политическата сцена, той провокира дискусии за бъдещето на страната си. За съжаление у нас или липсват такива личности, или тези, които се изживяват като такива, се движат по плоскостта на елементарния популизъм. Такава личност беше Симеон Сакскобургготски през 2001, когато с умели ПР-ходове и точни послания успя да събере мнозинство за новосформираното си движение. Че това в последствие се оказа въздух под налягане можем да свържем с измамно лесния път на популизма, който повечето политици у нас избират. Изборите преди седем години обаче доказаха, че една личност може да бъде чута от много по-голяма аудитория, отколкото стотици страници програмни манифести някога ще могат да бъдат бъдат прочетени. А аргументът, че мажоритарната система е опасна със своя популистки уклон, по-скоро подценява преценката на вече добилия опит избирател, отколкото да помага за неговото активно включване в изграждането на бъдещето на страната.

Търсенето на Личността продължава...

05 ноември 2008

НЦИОМ: БСП и ГЕРБ увеличават преднината си (Dnesplus)

27,3% от българите биха гласували за ГЕРБ, ако изборите бяха днес, сочи изследване на НЦИОМ...

Цялата статия

Данни:

ГЕРБ - 27,3%
БСП - 18,1%
ДПС - 8,9%
"Атака" - 8,2%
СДС - 2,7%
ДСБ - 2,5%
НДСВ - 1,7%
ВМРО - 1%

04 ноември 2008

Една трета избор

По въпроса за ползите от гласуването на избори като че ли има негласен консенсус - това е един от начините да упражним правото си на гражданска позиция, да затвърдим демократичното начало на обществото ни. Избирателите обаче, макар и съгласни с тези принципи, все по-рядко гласуват, като тази тенденция е явна не само в България, а и в чужбина. При нас обаче понятието ниска избирателна активност придобива съвсем друго значение – когато едва 30% от имащите право на глас упражнят това си право (28,6% на изборите за Европейски парламент миналата година, за да бъдем точни), може би трябва да наречем този феномен по-скоро висока избирателна пасивност. Причините са многостранни и комплексни, но по-важното е как да накараме повече хора да отидат до урните и да дадат своя глас.

Един начин са рекламните и информационни кампании, както и стимулите за гласуване. Колко неефективни са тези методи, поне у нас, се видя на последните няколко вота – на парламентарните избори през 2005 имаше томбола с ясната цел управляващата партия да получи по-голяма подкрепа, през 2007 имаше една вяла кампания по медиите, която надали докара и един процент повече гласоподаватели. Най-ефективният начин явно са директните възнаграждения под формата на парични поощрения и/или изделия от смляно месо, но тъй като тези методи вървят (и често прескачат) границите на законността, ще ги оставим настрана.

Ниската избирателна активност е сериозен проблем и затова изисква сериозни мерки. Ето защо другите възможности за повишаването ѝ изискват промени в избирателния закон. Един широко дискутиран вариант е задължителното гласуване. Още в самото му наименование обаче лежи най-големият му недостатък. Гласуването като задължение противоречи на един от основните принципи на модерното демократичното общество – свободата на индивида сам да решава как да оформя живота си. Да, всеки гражданин има задължения като плащането на данъци например, които са в основата на хармоничното функциониране на държавата. Въпросът обаче е, дали гласуването трябва да се приема като задължение или като право, като второто разбиране днес е по-разпространеното - „право на глас“. Фактът, че понеже имаме „свобода на словото“, не означава, че трябва да задължаваме хората да говорят свободно. Нещо повече, заплахата от глоби и санкции при негласуване не е най-удачният начин да се поощрява демократичния избор, така по-скоро се дава предимство на протестния или на радикалния вот.

Друга възможност представлява ранното гласуване. То е разпространена практика в някои от щатите в САЩ, като при него избирателите могат да упражнят правото си на глас по-рано от предвидената дата. Това става в по-малък брой избирателни станции в по-малко региони, но все пак дава възможност на хората сами да изберат кога да пуснат бюлетината, без да трябва да се съобразяват с точно определен ден. И ако този вариант би създал доста организационни трудности на и без това измъчения ни административен апарат, то друга, по-олекотена версия на ранното гласуване би била пощенският вот. Той е практикуван в някои области на Германия, в Швейцария и в Австрия и дава нелоши резултати. В България обаче трябва да се има предвид повишената опасност от измами, свързани с изборите, а пощенският плик не е най-сигурният начин да изберем кой да ни управлява.

Така стигаме до най-иновативния подход, този на електронното гласуване. Естония беше първата страна, въвела избирането на парламент по Интернет, като такива практики вече има в Германия, Австралия, Италия, Индия, Бразилия, Франция че даже и в Румъния. Е-вотът е конципиран като спомагателен метод, а не като основен, но дава резултати особено сред младите хора, които най-често ползват глобалната мрежа. Това е и начин те да бъдат заинтересовани от политическия и обществен живот, много по-ефективен от безплодните кампании по класическите медии. Тук отново се появява проблемът със сигурността, но възможностите за Интернет-защита са много по-големи от тези за пощенска-защита например.

Изброените начини за увеличаване на избирателната активност естествено имат своите предимства и недостатъци, но точно заради възможностите, които предлагат си струва да бъдат по-широко обсъдени на експертно и на публично ниво. За да нямаме после само една трета народно събрание.

Алфа Рисърч: Управляващата коалиция увечилава подкрепата си

Социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч", 15.10.2008:

ГЕРБ - 24,5%
БСП - 15,7%
ДПС - 6,1%
Атака - 5,2%
СДС - 2,1%
НДСВ - 1,8%
ДСБ - 1,6%
Друга - 2,9%
Няма да гласувам - 38,7%