През декември повечето партии увеличават подкрепата си за сметка на понижението на броя на негласуващите. Това показват изчисления на "Български избори" на базата на проучванията на социологически агенции. Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 22,7% от избирателите, което представлява повишение от 1,5 процента спрямо ноември. БСП също увеличава подкрепата си, но с по-малко от половин процент, и това и отрежда 17,5% от гласовете. Атака бележи силен прогрес по отношение на електоралната си подкрепа, която нараства с 1,3 пункта и така обединението задминава ДПС с половин процент. СДС, ДСБ и НДСВ запазват нивата си от предния месец, а новосъздаденото Движение НАПРЕД увеличава подкрепата си до 1,6%. Все още обаче влизането в парламента на всяка от последните четири партии изглежда несигурно. Броят на негласуващите намалява с над един пункт и вече е около 37%.
БИ Средни резултати, декември 2008 г.:
ГЕРБ - 22,7% (+1,5%)
БСП - 17,5% (+0,3%)
Атака - 7,6% (+1,3%)
ДПС - 7,1% (+0,1%)
СДС - 2,2% (-0,1%)
ДСБ - 2,1% (0,0%)
НДСВ - 1,8% (+0,2%)
НАПРЕД - 1,6% (+0,3%)
Друга - 2,0% (-0,8%)
Негласуващи - 37,4% (-1,4%)
БИ Средни резултати, които можете да видите в горната дясна част на страницата, представляват усреднени стойности от проучванията на различните социологически агенции. През ноември това са Алфа Рисърч и Галъп, а през декември към тях се добавя и НЦИОМ.
24 декември 2008
22 декември 2008
Галъп: БСП скъсява разликата (Класа)
Ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 22,9 процента, а за БСП – 20%. Така разликата в подкрепата за партията на Бойко Борисов и тази за формацията на Сергей Станишев е около 3%, сочи последното декемврийско проучване на „Галъп интернешънъл“ за месец декември.
И днес, както в края на 2007 г., при евентуално гласуване в Народното събрание биха се озовали ГЕРБ, БСП, „Атака“ и ДПС. Формацията на Ахмед Доган запазва традиционното си електорално присъствие. Единствената партия, която за последните 12 месеца бележи значимо увеличение на привърженици, е „Атака“. СДС не би влязъл в парламента, ДСБ и НДСВ продължават да са под чертата, а новосъздаденото движение „Напред“ с участието на ВМРО и ЛИДЕР е във възходящ тренд.
Цялата статия
Още данни от проучването
Проучване на агенция БСС Галъп Интернешънъл от декември 2008 г.:
ГЕРБ - 22,9%
БСП - 20%
Атака - 8,1%
ДПС - 7%
СДС - 2,2%
ДСБ - 1,8%
НДСВ - 1,4%
НАПРЕД/ВМРО - 1,3%
Други - 2,3%
Негласуващи - 34,6%
И днес, както в края на 2007 г., при евентуално гласуване в Народното събрание биха се озовали ГЕРБ, БСП, „Атака“ и ДПС. Формацията на Ахмед Доган запазва традиционното си електорално присъствие. Единствената партия, която за последните 12 месеца бележи значимо увеличение на привърженици, е „Атака“. СДС не би влязъл в парламента, ДСБ и НДСВ продължават да са под чертата, а новосъздаденото движение „Напред“ с участието на ВМРО и ЛИДЕР е във възходящ тренд.
Цялата статия
Още данни от проучването
Проучване на агенция БСС Галъп Интернешънъл от декември 2008 г.:
ГЕРБ - 22,9%
БСП - 20%
Атака - 8,1%
ДПС - 7%
СДС - 2,2%
ДСБ - 1,8%
НДСВ - 1,4%
НАПРЕД/ВМРО - 1,3%
Други - 2,3%
Негласуващи - 34,6%
21 декември 2008
Барометър: Половината вишисти няма да гласуват
Хората с висше образование и студентите у нас са по-малко склонни да гласуват, отколкото останалите гласоподаватели. Това сочат данните от изследване на социологическата агенция "Барометър.инфо", цитирано от БНР.
"Сравнявайки данните с предходни изследвания се забелязва, че нагласата за гласуване сред студентите и хората с висше образование е по-ниска на фона на общата избирателна активност за парламентарни избори," отбеляза координаторът на агенцията Николай Николов пред Нетинфо.
При вишистите и студентите процентът на тези, които биха гласували за ГЕРБ и БСП, е почти изравнен – около 15, също и при ДСБ и СДС, които събират по малко над 2 %, пише Агенция "Фокус". Голяма е разликата при „Атака” и ДПС – имайки предвид, че всяка една от тези политически сили събира между 5,5 и 6,5 % от всички гласоподаватели, но от групата на образованите едва 1,54 % подкрепят „Атака”, а 1,43 % - ДПС.
Движение „Напред” единствено се радва на по-голям дял одобрение от страна на тази група респонденти. При миналото изследване на Агенция „Барометър.инфо” нагласа за гласуване за нея бяха обявили над 5 % от всички гласоподаватели. В момента сред висшистите и студентите Движението има 7,35 % - единствено тази коалиция има промяна в положителна посока.
Почти 50% от студентите и хората с висше образование заявяват, че няма да гласуват С близо 12 % е по-малък делът на висшистите и студентите, които са казали, че със сигурност биха гласували или по-скоро биха гласували, сравнено с всички гласоподаватели. От друга страна пък делът на негласуващите при висшистите е с 6 % повече, съобщава Нетинфо, позовавайки се на проучването на агенцията.
Агенция „Барометър.инфо” е провела провела изследване за изборните нагласи на българските граждани с висше образование и студенти. Изследването е реализирано в периода 15-19 декември 2008, като по телефона са анкетирани 911 висшисти и студенти над 18-годишна възраст.
"Сравнявайки данните с предходни изследвания се забелязва, че нагласата за гласуване сред студентите и хората с висше образование е по-ниска на фона на общата избирателна активност за парламентарни избори," отбеляза координаторът на агенцията Николай Николов пред Нетинфо.
При вишистите и студентите процентът на тези, които биха гласували за ГЕРБ и БСП, е почти изравнен – около 15, също и при ДСБ и СДС, които събират по малко над 2 %, пише Агенция "Фокус". Голяма е разликата при „Атака” и ДПС – имайки предвид, че всяка една от тези политически сили събира между 5,5 и 6,5 % от всички гласоподаватели, но от групата на образованите едва 1,54 % подкрепят „Атака”, а 1,43 % - ДПС.
Движение „Напред” единствено се радва на по-голям дял одобрение от страна на тази група респонденти. При миналото изследване на Агенция „Барометър.инфо” нагласа за гласуване за нея бяха обявили над 5 % от всички гласоподаватели. В момента сред висшистите и студентите Движението има 7,35 % - единствено тази коалиция има промяна в положителна посока.
Почти 50% от студентите и хората с висше образование заявяват, че няма да гласуват С близо 12 % е по-малък делът на висшистите и студентите, които са казали, че със сигурност биха гласували или по-скоро биха гласували, сравнено с всички гласоподаватели. От друга страна пък делът на негласуващите при висшистите е с 6 % повече, съобщава Нетинфо, позовавайки се на проучването на агенцията.
Агенция „Барометър.инфо” е провела провела изследване за изборните нагласи на българските граждани с висше образование и студенти. Изследването е реализирано в периода 15-19 декември 2008, като по телефона са анкетирани 911 висшисти и студенти над 18-годишна възраст.
17 декември 2008
Алфа Рисърч: ГЕРБ премина своя пик
"С 21% подкрепа [ГЕРБ] остава първа политическа сила, но лични гафове на лидера и неубедителното участие във властта в редица областни центрове водят до спад на подкрепата." Това пише Боряна Димитрова от Алфа Рисърч в статия за в-к Дневник, представяща резултатите от проучването на агенцията през декември. От данните е видно, че и БСП, и ДПС, макар и минимално (с 0,3%), губят подкрепа, докато Атака увеличава електоралната си сила с почти половин процент. НДСВ, СДС, ДСБ и ЛИДЕР запазват нивата си от предходния месец.
Данни от проучването на агенцията през периода 6 - 12 декември 2008 г., сред 1035 души:
ГЕРБ - 20.9%
БСП - 15.5%
Атака - 6.7%
ДПС - 6.0%
НДСВ - 2.2%
ДСБ - 1.9%
Движение "НАПРЕД" - 1.8%
СДС - 1.6%
Друга - 3.3%
Негласуващи - 40.1%
Данни от проучването на агенцията през периода 6 - 12 декември 2008 г., сред 1035 души:
ГЕРБ - 20.9%
БСП - 15.5%
Атака - 6.7%
ДПС - 6.0%
НДСВ - 2.2%
ДСБ - 1.9%
Движение "НАПРЕД" - 1.8%
СДС - 1.6%
Друга - 3.3%
Негласуващи - 40.1%
16 декември 2008
НЦИОМ: Намалява желанието за гласуване
През декември с 8% намалява декларираната готовност за гласуване на парламентарните избори в сравнение с миналия месец, според проучване на НЦИОМ. Според социолозите, в бъдещия парламент няма да има политическа сила с мнозинство, което да й позволи да управлява самостоятелно. Данните показват, че ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 24.2%, за БСП - 17.1%, за ДПС - 8.2%, за "Атака" - 8%, за СДС - 2.7%, за ДСБ - 2.5%, за НДСВ - 1.8%.
18% от избирателите биха подкрепили управляващата коалиция. Най-разколебани в подкрепата си за нея са симпатизантите на БСП - 52% от тях биха гласували за нея. За 24% от избирателите най-приемлива е коалицията ГЕРБ-"Атака", тя е по-желана от симпатизантите на "Атака" - 75% от тях, отколкото от тези на ГЕРБ(44%). С 10% са намалели хората, които са готови да гласуват за възможна коалиция ГЕРБ-БСП, но тя е приемлива за 53% от избирателите на БСП и за 17% от тези на ГЕРБ. Единствената хипотетична коалиция, която получава по-висок, а не по-нисък резултат от механичния сбор на процентите на отделните партии е тази между СДС и ДСБ.
Данни:
ГЕРБ - 24,2%
БСП - 17,1%
ДПС - 8,2%
Атака - 8%
СДС - 2,7%
ДСБ - 2,5%
НДСВ - 1,8%
18% от избирателите биха подкрепили управляващата коалиция. Най-разколебани в подкрепата си за нея са симпатизантите на БСП - 52% от тях биха гласували за нея. За 24% от избирателите най-приемлива е коалицията ГЕРБ-"Атака", тя е по-желана от симпатизантите на "Атака" - 75% от тях, отколкото от тези на ГЕРБ(44%). С 10% са намалели хората, които са готови да гласуват за възможна коалиция ГЕРБ-БСП, но тя е приемлива за 53% от избирателите на БСП и за 17% от тези на ГЕРБ. Единствената хипотетична коалиция, която получава по-висок, а не по-нисък резултат от механичния сбор на процентите на отделните партии е тази между СДС и ДСБ.
Данни:
ГЕРБ - 24,2%
БСП - 17,1%
ДПС - 8,2%
Атака - 8%
СДС - 2,7%
ДСБ - 2,5%
НДСВ - 1,8%
08 декември 2008
НЦИОМ: ГЕРБ води във Видин и в Бургас
07 декември 2008
Изборният закон във фаза "ни чул, ни разбрал" (Капитал)
Интересна статия във вестник "Капитал" за изборния закон
03 декември 2008
Предизвикателствата пред България през 2009-а
За България 2009-а се очертава да бъде една доста турбулентна година, както в политически, така и в социално-икономически план. И няма как да е иначе, след като насред световната икономическа криза у нас се задават и два вида избори – парламентарни и европейски.
Именно комбинацията избори и криза правят политическия сезон още по-интересен. Популизмът, който обикновено набира скорост с наближаването на вота, този път ще срещне съпротивата на реализма, типичен за времената на икономически кризи. Избирателите, постоянно конфронтирани с новини за проблеми в световната, а от скоро и в българската икономика, по-трудно ще повярват на щедрите обещания на политиците. И това е напълно разбираемо. Как да виждаш светлото бъдеще на държавата, рисувано от предизборните програми на партиите, след като постоянно научаваш за нови съкращения в предприятията, за падащ икономически ръст и след като думата рецесия се е превърнала в ежедневно дискутирана тема в медиите? Тъй като създалата се ситуация по същество е нова и непредсказуема, надали актьорите на политическата сцена ще свалят маските на популизма и ще заиграят по-реалистичен сюжет. Все още могат да се очакват обещания за рог на изобилието, който ще се изсипе върху България – единственият остров на стабилността, незасегнат от финансовата криза... ако гласуваме за дадената партия. А както изглежда, всички партии по един или друг начин ще се опитат да капитализират икономическите турбуленции. Опозицията ще продължи да обвинява правителството за загубените еврофондове, ще започне и да го държи отговорно за кризата, ако тя засегне по-силно България. Управляващите от своя страна ще влеят огромни средства в предизборни премии, увеличения на пенсии и още доста „социално отговорни“ дейности. Всички в хор ще обещават бърз изход от проблемите, само ако бъдат избрани, естествено. Така кръгът ще се затвори и избирателят отново ще получи куп неизпълними обещания.
Неизпълнимите обещания, не трябва да забравяме, са част от политиката и от предизборните кампании не само в България. Но през 2009-а няма да сме свидетели просто на поредната кампания. Тази ще бъде различна, най-малкото поради факта, че световното икономическа земетресение вече ще се е пренесло с целия си магнитуд у нас. Това се показва още сега в спада на ръста на индустриалното производство, увеличаването на безработицата, както и плановете на много предприятия да намалят производствената си активност догодина поради недостатъчно търсене. Ефектът на международната криза у нас се очаква да бъде още по-голям догодина, тъй като България е зависима от икономическото състияние на Европейския съюз, за който отива над 60% от износа ни. Големите страни от ЕС вече или са в рецесия, или такава ще бъде обявена скоро, което неминуемо ще намали търсенето на наши стоки и с това експортния ни потенциал. Затова български и чужди икономисти очакват ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП), измерващ общото икономическото развитие на страната, да се намали на половина догодина, падайки от около 6% през тази до 3-4% през 2009. Най-мрачните прогнози на анализаторите стигат до само 1-2% ръст. Явно е, че прогнозите, по принцип обречени на неуспех, по време на криза са още по-малко надеждни, тъй като икономическият цикъл става по-волатилен, тъй като ситуацията се променя от ден на ден. Какъвто и да бъде ефектът обаче, отсега е ясно, че кризата ще ни засегне и че тя ще завари нашите политици, за пореден път, неподготвени.
Една от причините за намаляването на икономическия ни ръст анализаторите виждат в спирането на част от еврофондовете. Загубените досега 220 милиона евро и перспективите още 340 милиона да бъдат спрени със сигурност са голям удар за родното стопанство, още повече, че доста от проектите сега ще трябва да бъдат финансирани с пари от бюджета. Като цяло обаче загубите се равняват на само 1-2% от БВП и на 3-4 процента от общите помощи, кото ни се полагат в следващите пет години – 13 милиарда евро. Много по-големи са загубите за имиджа на страната ни в Европейския съюз. Така едно от предизвикателствата за 2009-а е възвръщането на доверието на европейските ни партньори. Ясно е, че България, бидейки малка държава без почти никакво лоби, е попаднала в политическите битки вътре в ЕС, възможно е на наш гръб европейските управници да показват мускули и така да трупат предизборни дивиденти. Но е още по-ясно, че ние сами сме най-виновни за създалата се ситуация с мудната ни администрация, анемичната ни съдебна система и хроничната ни корупция. Тези три болести на българската държава са се превърнали и в нарицателно за страната ни в чуждите медии. Твърде често четем по кореспонденциите на световните информационни агенции, че ние сме най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС, че у нас убийствата по улиците са ежедневие, че у нас престъпниците излизат от съда безнаказани. Доколко верни са тези вече клиширани определения е друг въпрос, важното е, че така се създава една определена представа за България в западната преса, която става все по-критична към страната ни. И тъй като медиите са основен елемент във формирането на общественото мнение, не е чудно недоверието и негативизма към България в някои европейски страни, отразено в социологическите проучвания, в рестрикциите върху работния пазар и в нежеланието на някои инвеститори да влагат парите си у нас. Естествено имиджът навън, бидейки психологическа величина, не може да бъде променен толкова бързо, но реформите и решителните действия на управляващите биха били стъпки в правилната посока.
Проблемът е, че в година на избори, желанието за реформи на всяко правителство намалява и фокусът се прехвърля върху стратегии за спечелване на повече гласове, включващи доста популистични тактики. Предстоящият вот обаче представя и още един проблем за България през 2009-а. Парадоксално или не, демократичният избор представлява предизвикателство за... демокрацията у нас. Догодина отново се очаква рекордно ниска избирателна активност, илюстрираща все по-малкия интерес на гражданите към политиката. А по въпроса за ползите от гласуването на избори като че ли има негласен консенсус - това е един от начините да упражним правото си на гражданска позиция, да затвърдим демократичното начало на обществото ни. Гласоподавателите обаче, макар и съгласни с тези принципи, все по-рядко отиват до урните, като тази тенденция е явна не само в България, а и в чужбина. При нас обаче понятието ниска избирателна активност придобива съвсем друго значение – когато едва 30% от имащите право на глас упражнят това си право (28,6% на изборите за Европейски парламент миналата година, за да бъдем точни), може би трябва да наречем този феномен по-скоро висока избирателна пасивност. Както и да го наименуваме, той неминуемо заствашава устоите на младата ни демокрация. Защото, ако гласуват само една-трета от гражданите, то нямаме ли като резултат само една-трета парламент, една-трета правителство и в крайна сметка една-трета демокрация?
Явно е, че 2009-а се очертава като интересна година за политическия и обществен живот у нас. Отново ще трябва да се справяме с редица предизвикателства, този път те ще са може би повече от обикновено. Предизвикателствата обаче носят със себе си и положителен заряд – дават ни възможност, справяйки се с тях, да излезем още по-силни и по-готови за новите от преди.
Именно комбинацията избори и криза правят политическия сезон още по-интересен. Популизмът, който обикновено набира скорост с наближаването на вота, този път ще срещне съпротивата на реализма, типичен за времената на икономически кризи. Избирателите, постоянно конфронтирани с новини за проблеми в световната, а от скоро и в българската икономика, по-трудно ще повярват на щедрите обещания на политиците. И това е напълно разбираемо. Как да виждаш светлото бъдеще на държавата, рисувано от предизборните програми на партиите, след като постоянно научаваш за нови съкращения в предприятията, за падащ икономически ръст и след като думата рецесия се е превърнала в ежедневно дискутирана тема в медиите? Тъй като създалата се ситуация по същество е нова и непредсказуема, надали актьорите на политическата сцена ще свалят маските на популизма и ще заиграят по-реалистичен сюжет. Все още могат да се очакват обещания за рог на изобилието, който ще се изсипе върху България – единственият остров на стабилността, незасегнат от финансовата криза... ако гласуваме за дадената партия. А както изглежда, всички партии по един или друг начин ще се опитат да капитализират икономическите турбуленции. Опозицията ще продължи да обвинява правителството за загубените еврофондове, ще започне и да го държи отговорно за кризата, ако тя засегне по-силно България. Управляващите от своя страна ще влеят огромни средства в предизборни премии, увеличения на пенсии и още доста „социално отговорни“ дейности. Всички в хор ще обещават бърз изход от проблемите, само ако бъдат избрани, естествено. Така кръгът ще се затвори и избирателят отново ще получи куп неизпълними обещания.
Неизпълнимите обещания, не трябва да забравяме, са част от политиката и от предизборните кампании не само в България. Но през 2009-а няма да сме свидетели просто на поредната кампания. Тази ще бъде различна, най-малкото поради факта, че световното икономическа земетресение вече ще се е пренесло с целия си магнитуд у нас. Това се показва още сега в спада на ръста на индустриалното производство, увеличаването на безработицата, както и плановете на много предприятия да намалят производствената си активност догодина поради недостатъчно търсене. Ефектът на международната криза у нас се очаква да бъде още по-голям догодина, тъй като България е зависима от икономическото състияние на Европейския съюз, за който отива над 60% от износа ни. Големите страни от ЕС вече или са в рецесия, или такава ще бъде обявена скоро, което неминуемо ще намали търсенето на наши стоки и с това експортния ни потенциал. Затова български и чужди икономисти очакват ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП), измерващ общото икономическото развитие на страната, да се намали на половина догодина, падайки от около 6% през тази до 3-4% през 2009. Най-мрачните прогнози на анализаторите стигат до само 1-2% ръст. Явно е, че прогнозите, по принцип обречени на неуспех, по време на криза са още по-малко надеждни, тъй като икономическият цикъл става по-волатилен, тъй като ситуацията се променя от ден на ден. Какъвто и да бъде ефектът обаче, отсега е ясно, че кризата ще ни засегне и че тя ще завари нашите политици, за пореден път, неподготвени.
Една от причините за намаляването на икономическия ни ръст анализаторите виждат в спирането на част от еврофондовете. Загубените досега 220 милиона евро и перспективите още 340 милиона да бъдат спрени със сигурност са голям удар за родното стопанство, още повече, че доста от проектите сега ще трябва да бъдат финансирани с пари от бюджета. Като цяло обаче загубите се равняват на само 1-2% от БВП и на 3-4 процента от общите помощи, кото ни се полагат в следващите пет години – 13 милиарда евро. Много по-големи са загубите за имиджа на страната ни в Европейския съюз. Така едно от предизвикателствата за 2009-а е възвръщането на доверието на европейските ни партньори. Ясно е, че България, бидейки малка държава без почти никакво лоби, е попаднала в политическите битки вътре в ЕС, възможно е на наш гръб европейските управници да показват мускули и така да трупат предизборни дивиденти. Но е още по-ясно, че ние сами сме най-виновни за създалата се ситуация с мудната ни администрация, анемичната ни съдебна система и хроничната ни корупция. Тези три болести на българската държава са се превърнали и в нарицателно за страната ни в чуждите медии. Твърде често четем по кореспонденциите на световните информационни агенции, че ние сме най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС, че у нас убийствата по улиците са ежедневие, че у нас престъпниците излизат от съда безнаказани. Доколко верни са тези вече клиширани определения е друг въпрос, важното е, че така се създава една определена представа за България в западната преса, която става все по-критична към страната ни. И тъй като медиите са основен елемент във формирането на общественото мнение, не е чудно недоверието и негативизма към България в някои европейски страни, отразено в социологическите проучвания, в рестрикциите върху работния пазар и в нежеланието на някои инвеститори да влагат парите си у нас. Естествено имиджът навън, бидейки психологическа величина, не може да бъде променен толкова бързо, но реформите и решителните действия на управляващите биха били стъпки в правилната посока.
Проблемът е, че в година на избори, желанието за реформи на всяко правителство намалява и фокусът се прехвърля върху стратегии за спечелване на повече гласове, включващи доста популистични тактики. Предстоящият вот обаче представя и още един проблем за България през 2009-а. Парадоксално или не, демократичният избор представлява предизвикателство за... демокрацията у нас. Догодина отново се очаква рекордно ниска избирателна активност, илюстрираща все по-малкия интерес на гражданите към политиката. А по въпроса за ползите от гласуването на избори като че ли има негласен консенсус - това е един от начините да упражним правото си на гражданска позиция, да затвърдим демократичното начало на обществото ни. Гласоподавателите обаче, макар и съгласни с тези принципи, все по-рядко отиват до урните, като тази тенденция е явна не само в България, а и в чужбина. При нас обаче понятието ниска избирателна активност придобива съвсем друго значение – когато едва 30% от имащите право на глас упражнят това си право (28,6% на изборите за Европейски парламент миналата година, за да бъдем точни), може би трябва да наречем този феномен по-скоро висока избирателна пасивност. Както и да го наименуваме, той неминуемо заствашава устоите на младата ни демокрация. Защото, ако гласуват само една-трета от гражданите, то нямаме ли като резултат само една-трета парламент, една-трета правителство и в крайна сметка една-трета демокрация?
Явно е, че 2009-а се очертава като интересна година за политическия и обществен живот у нас. Отново ще трябва да се справяме с редица предизвикателства, този път те ще са може би повече от обикновено. Предизвикателствата обаче носят със себе си и положителен заряд – дават ни възможност, справяйки се с тях, да излезем още по-силни и по-готови за новите от преди.
МБМД: ГЕРБ води в Пловдив
Според проучване на агенция МБМД, за ГЕРБ в Пловдив биха гласували 28% от избирателите. Далеч зад партията на Бойко Борисов е БСП, която биха избрали 10% от имащите право на глас. Трета е Коалиция Атака с 8 процента. Донякъде изненадващо на четвърто място в града под Тепетата се нарежда новосформираното движение НАПРЕД, състоящо се от ВМРО, ЛИДЕР и ЗНС. То събира 7% електорална подкрепа. 37 процента от гласоподавателите в Пловдив не биха гласували, ако изборите бяха днес.
Данни от проучването на МБМД, 14-21.11.2008
ГЕРБ - 28%
БСП - 10%
Атака - 8%
Движение НАПРЕД - 7%
СДС - 5%
НДСВ - 2%
ДСБ - 2%
ДПС - 1%
Друга - 0%
Негласуващи - 37%
Презентация от проучването можете да намерите на сайта на агенцията
Данни от проучването на МБМД, 14-21.11.2008
ГЕРБ - 28%
БСП - 10%
Атака - 8%
Движение НАПРЕД - 7%
СДС - 5%
НДСВ - 2%
ДСБ - 2%
ДПС - 1%
Друга - 0%
Негласуващи - 37%
Презентация от проучването можете да намерите на сайта на агенцията
27 ноември 2008
Алфа Рисърч: ГЕРБ и СДС със сериозен спад (Фокус)
Данни от социологическото проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 15-22. ноември 2008:
ГЕРБ 20,1% (24,5%)
БСП 15,8% (15,7%)
ДПС 6,3% (6,1%)
Атака 6,3% (5,2%)
НДСВ 2,2% (1,8%)
ДСБ 1,8% (1,6%)
НАПРЕД 1,7%
СДС 1,5% (2,1%)
Статия от в-к "Дневник"
ГЕРБ 20,1% (24,5%)
БСП 15,8% (15,7%)
ДПС 6,3% (6,1%)
Атака 6,3% (5,2%)
НДСВ 2,2% (1,8%)
ДСБ 1,8% (1,6%)
НАПРЕД 1,7%
СДС 1,5% (2,1%)
Статия от в-к "Дневник"
23 ноември 2008
ГЕРБ губи позиции, според проучване на Галъп
Електоралната подкрепа за ГЕРБ спада през ноември, според проучване на социологическата агенция „ББСС Галъп Интернешънъл“. Ако изборите бяха днес, за партията на Бойко Борисов щяха да гласуват 22 процента от избирателите. Така тя губи 3% от подкрепата си спрямо септемврийското проучване на агенцията. БСП запазва нивото си (19%) и вече е на 3 пункта зад лидера. Въпреки скандалите около партията в последните седмици, ДПС продължава да бъде трета политическа сила. Все пак движението губи близо един процент от рейтинга си и вече има 8%. Подкрепата за „Атака“ също спада, като заявяващите, че ще гласуват за партията на Волен Сидеров през ноември са 6 процента. СДС леко увеличава резултата си спрямо септември (с половин процент) и вече събира 3%. Другата дясна формация, ДСБ, губи позиции и според данните на Галъп вече може да разчита само на 2% от имащите право на глас. Подкрепата за НДСВ пък расте минимално и вече е един пункт. За други формации биха гласували около 3% от гражданите.
Резултатите на Галъп потвърждават създалата се в последните месеци тенденция към спад в подкрепата на ГЕРБ и запазване на нивото на тройната коалиция.
Нито едно от политическите лица няма доверие над 50 пункта, според данните на Галъп . При отделните политически фигури води президентът Георги Първанов с 48%. След него е столичният кмет Бойко Борисов с 41 пункта и министърът на културата Стефан Данаилов с 40 пункта. Следва ги еврокомисарят Меглена Кунева. 25 процента е одобрението към премиера Сергей Станишев според проучването.
Резултатите на Галъп потвърждават създалата се в последните месеци тенденция към спад в подкрепата на ГЕРБ и запазване на нивото на тройната коалиция.
Нито едно от политическите лица няма доверие над 50 пункта, според данните на Галъп . При отделните политически фигури води президентът Георги Първанов с 48%. След него е столичният кмет Бойко Борисов с 41 пункта и министърът на културата Стефан Данаилов с 40 пункта. Следва ги еврокомисарят Меглена Кунева. 25 процента е одобрението към премиера Сергей Станишев според проучването.
Галъп: ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака", ако изборите бяха днес (Фокус)
Ако изборите бяха днес, първата политическа сила ще бъде ГЕРБ (22 пункта), следвана от БСП (19 пункта) и ДПС (8 пункта)...
Цялата статия
Резултати:
ГЕРБ - 22%
БСП - 19%
ДПС - 8%
Атака - 6%
СДС - 3%
ДСБ - 2%
НДСВ - 1%
ВМРО - 1%
Друга - 2%
Негласуващи - 36%
Цялата статия
Резултати:
ГЕРБ - 22%
БСП - 19%
ДПС - 8%
Атака - 6%
СДС - 3%
ДСБ - 2%
НДСВ - 1%
ВМРО - 1%
Друга - 2%
Негласуващи - 36%
10 ноември 2008
EIU: ГЕРБ трудно ще състави правителство
Анализаторското звено на "Economist", Economist Intelligence Unit (EIU), прави следната прогноза за изборите в България в ноемврийския си анализ на родната политика:
До изборите догодина политическата сцена у нас също няма да остане спокойна, според EIU:
"Citizens for European Development of Bulgaria (CEDB), currently in opposition, looks set to lead the government that emerges from the next election, although this is unlikely to lead to any significant shifts in economic policy."Но за ГЕРБ няма да е лесно да състави правителство, поне според сегашните проучвания:
"Recent opinion polls confirm the lead of the CEDB over the BSP. However, if the current pattern of party support continues, it will again be difficult to form a coherent government with a stable majority after the election."
До изборите догодина политическата сцена у нас също няма да остане спокойна, според EIU:
"Relations between the Bulgarian Socialist Party (BSP) and its partner in the ruling coalition, the centrist National Movement for Stability and Progress (NMSP), are likely to stay problematic until the next election, due in mid-2009."
07 ноември 2008
В търсене на Личността
Защо хората в България не гласуват на избори? "Всички са еднакви", гласи масовият отговор. Но той като че ли е нещо повече от клиширано извинение да не упражниш правото си на демократичен избор. Макар и твърде опростено, това изказване всъщност доста добре отразява политическата ни действителност. И наистина, какво различава партиите у нас? Целите? До предишните избори целта на всички беше влизането в Европейския съюз. Преди следващите все още няма ясна цел, но предвид световната финансова криза, която започна да засяга и България, най-вероятно приоритетите ще бъдат насочени към икономиката.
Платформата? Някой чел ли е всъщност целите програми на партиите, преди да (не) гласува? Дори само бегъл поглед стига, за да се уверим, че в повечето сфери става дума за еднакво неизпълними обещания. Идеологията? След като социалистическа партия направи най-големите данъчни облекчения в новата ни история и извършва голям брой пазарно ориентирани реформи и тази точка изглежда размита. Явно е, че партиите губят своето индивидуално лице, а с това и своите избиратели. Но трябва ли това да е негативна тенденция? Да не би влизането в ЕС да беше грешен ход или пък намаляването на данъчната тежест да не беше наложителна мярка. Общата визия и близките цели особено в тези тежки времена всъщност могат да се окажат голямо предимство. Нуждаем ли се днес от диаметралното разграничение между ляво и дясно, между консерватизъм и либерализъм? Или по-скоро от консенсус, от общи и решителни действия, за да вървим напред?
Проблемът явно е другаде. Той се корени в нежеланието на голяма част от обществото да участва активно в политическия дебат, да има активна гражданска позиция. А един от най-добрите начини тя да бъде изразена е гласуването на избори. Нещо, което в България напоследък все по-малко хора правят. Но как да направим политическия дебат по-интересен и как да мотивираме народа да гласува, след като "всички са еднакви"? Отговорът е прост: чрез личности.
Персонализирането на един проблем води до повишаването на неговата атрактивност за зрителя, са доказали изследванията в областта на рекламата. Прави го по-близък и разбираем, по-личен. Ако пренесем тези размишления върху политическата реалност, ще видим, че в държавите с по-силен мажоратарен вот избирателната активност е по-висока. Така на президентските избори във Франция миналата година, когато битката беше между Сеголен Роаял и Никола Саркози, активността стигна 84%. Висока активност се очаква и на президентския вот в САЩ през ноември след почти година на разгорещени дебати между кандидатите на двете партии, републиканската и демократическата. И двата примера се отнасят за държави с президентска система на управление. Но и зад Барак Обама, и зад Джон Маккейн стоят политически партии. А ако погледнем и случая на държава като Австрия, ще видим, че на септемврийските парламентарни избори, в центъра на прожекторите бяха силни и контрастни личности, провеждаха се ожесточени дебати и в крайна сметка хората дискутираха не толкова коя партия ще спечели най-много гласове, а кой политик ще стане канцлер. Избирателната активност накрая беше над 70%.
Друг е въпросът, какви личности ни трябват, за да се раздвижи политическият дебат. Нужни са „ярки личности, които могат да правят политика, а не декларации“, казва президентът Първанов. Нужни са харизматични и магнетични личности, които да спечелят доверието на избирателите, така, както нито една програма или идеология не може да го направи. Нужни са хора с визия в бъдещето, способни да я комуникират пред широката публика. Хора като Барак Обама, който, макар и неопитен в някои отношения, има воля и желание за промяна и това се усеща от избирателите. И дори да не се гласува за него, със самото си присъствие на политическата сцена, той провокира дискусии за бъдещето на страната си. За съжаление у нас или липсват такива личности, или тези, които се изживяват като такива, се движат по плоскостта на елементарния популизъм. Такава личност беше Симеон Сакскобургготски през 2001, когато с умели ПР-ходове и точни послания успя да събере мнозинство за новосформираното си движение. Че това в последствие се оказа въздух под налягане можем да свържем с измамно лесния път на популизма, който повечето политици у нас избират. Изборите преди седем години обаче доказаха, че една личност може да бъде чута от много по-голяма аудитория, отколкото стотици страници програмни манифести някога ще могат да бъдат бъдат прочетени. А аргументът, че мажоритарната система е опасна със своя популистки уклон, по-скоро подценява преценката на вече добилия опит избирател, отколкото да помага за неговото активно включване в изграждането на бъдещето на страната.
Търсенето на Личността продължава...
Платформата? Някой чел ли е всъщност целите програми на партиите, преди да (не) гласува? Дори само бегъл поглед стига, за да се уверим, че в повечето сфери става дума за еднакво неизпълними обещания. Идеологията? След като социалистическа партия направи най-големите данъчни облекчения в новата ни история и извършва голям брой пазарно ориентирани реформи и тази точка изглежда размита. Явно е, че партиите губят своето индивидуално лице, а с това и своите избиратели. Но трябва ли това да е негативна тенденция? Да не би влизането в ЕС да беше грешен ход или пък намаляването на данъчната тежест да не беше наложителна мярка. Общата визия и близките цели особено в тези тежки времена всъщност могат да се окажат голямо предимство. Нуждаем ли се днес от диаметралното разграничение между ляво и дясно, между консерватизъм и либерализъм? Или по-скоро от консенсус, от общи и решителни действия, за да вървим напред?
Проблемът явно е другаде. Той се корени в нежеланието на голяма част от обществото да участва активно в политическия дебат, да има активна гражданска позиция. А един от най-добрите начини тя да бъде изразена е гласуването на избори. Нещо, което в България напоследък все по-малко хора правят. Но как да направим политическия дебат по-интересен и как да мотивираме народа да гласува, след като "всички са еднакви"? Отговорът е прост: чрез личности.
Персонализирането на един проблем води до повишаването на неговата атрактивност за зрителя, са доказали изследванията в областта на рекламата. Прави го по-близък и разбираем, по-личен. Ако пренесем тези размишления върху политическата реалност, ще видим, че в държавите с по-силен мажоратарен вот избирателната активност е по-висока. Така на президентските избори във Франция миналата година, когато битката беше между Сеголен Роаял и Никола Саркози, активността стигна 84%. Висока активност се очаква и на президентския вот в САЩ през ноември след почти година на разгорещени дебати между кандидатите на двете партии, републиканската и демократическата. И двата примера се отнасят за държави с президентска система на управление. Но и зад Барак Обама, и зад Джон Маккейн стоят политически партии. А ако погледнем и случая на държава като Австрия, ще видим, че на септемврийските парламентарни избори, в центъра на прожекторите бяха силни и контрастни личности, провеждаха се ожесточени дебати и в крайна сметка хората дискутираха не толкова коя партия ще спечели най-много гласове, а кой политик ще стане канцлер. Избирателната активност накрая беше над 70%.
Друг е въпросът, какви личности ни трябват, за да се раздвижи политическият дебат. Нужни са „ярки личности, които могат да правят политика, а не декларации“, казва президентът Първанов. Нужни са харизматични и магнетични личности, които да спечелят доверието на избирателите, така, както нито една програма или идеология не може да го направи. Нужни са хора с визия в бъдещето, способни да я комуникират пред широката публика. Хора като Барак Обама, който, макар и неопитен в някои отношения, има воля и желание за промяна и това се усеща от избирателите. И дори да не се гласува за него, със самото си присъствие на политическата сцена, той провокира дискусии за бъдещето на страната си. За съжаление у нас или липсват такива личности, или тези, които се изживяват като такива, се движат по плоскостта на елементарния популизъм. Такава личност беше Симеон Сакскобургготски през 2001, когато с умели ПР-ходове и точни послания успя да събере мнозинство за новосформираното си движение. Че това в последствие се оказа въздух под налягане можем да свържем с измамно лесния път на популизма, който повечето политици у нас избират. Изборите преди седем години обаче доказаха, че една личност може да бъде чута от много по-голяма аудитория, отколкото стотици страници програмни манифести някога ще могат да бъдат бъдат прочетени. А аргументът, че мажоритарната система е опасна със своя популистки уклон, по-скоро подценява преценката на вече добилия опит избирател, отколкото да помага за неговото активно включване в изграждането на бъдещето на страната.
Търсенето на Личността продължава...
05 ноември 2008
НЦИОМ: БСП и ГЕРБ увеличават преднината си (Dnesplus)
27,3% от българите биха гласували за ГЕРБ, ако изборите бяха днес, сочи изследване на НЦИОМ...
Цялата статия
Данни:
ГЕРБ - 27,3%
БСП - 18,1%
ДПС - 8,9%
"Атака" - 8,2%
СДС - 2,7%
ДСБ - 2,5%
НДСВ - 1,7%
ВМРО - 1%
Цялата статия
Данни:
ГЕРБ - 27,3%
БСП - 18,1%
ДПС - 8,9%
"Атака" - 8,2%
СДС - 2,7%
ДСБ - 2,5%
НДСВ - 1,7%
ВМРО - 1%
04 ноември 2008
Една трета избор
По въпроса за ползите от гласуването на избори като че ли има негласен консенсус - това е един от начините да упражним правото си на гражданска позиция, да затвърдим демократичното начало на обществото ни. Избирателите обаче, макар и съгласни с тези принципи, все по-рядко гласуват, като тази тенденция е явна не само в България, а и в чужбина. При нас обаче понятието ниска избирателна активност придобива съвсем друго значение – когато едва 30% от имащите право на глас упражнят това си право (28,6% на изборите за Европейски парламент миналата година, за да бъдем точни), може би трябва да наречем този феномен по-скоро висока избирателна пасивност. Причините са многостранни и комплексни, но по-важното е как да накараме повече хора да отидат до урните и да дадат своя глас.
Един начин са рекламните и информационни кампании, както и стимулите за гласуване. Колко неефективни са тези методи, поне у нас, се видя на последните няколко вота – на парламентарните избори през 2005 имаше томбола с ясната цел управляващата партия да получи по-голяма подкрепа, през 2007 имаше една вяла кампания по медиите, която надали докара и един процент повече гласоподаватели. Най-ефективният начин явно са директните възнаграждения под формата на парични поощрения и/или изделия от смляно месо, но тъй като тези методи вървят (и често прескачат) границите на законността, ще ги оставим настрана.
Ниската избирателна активност е сериозен проблем и затова изисква сериозни мерки. Ето защо другите възможности за повишаването ѝ изискват промени в избирателния закон. Един широко дискутиран вариант е задължителното гласуване. Още в самото му наименование обаче лежи най-големият му недостатък. Гласуването като задължение противоречи на един от основните принципи на модерното демократичното общество – свободата на индивида сам да решава как да оформя живота си. Да, всеки гражданин има задължения като плащането на данъци например, които са в основата на хармоничното функциониране на държавата. Въпросът обаче е, дали гласуването трябва да се приема като задължение или като право, като второто разбиране днес е по-разпространеното - „право на глас“. Фактът, че понеже имаме „свобода на словото“, не означава, че трябва да задължаваме хората да говорят свободно. Нещо повече, заплахата от глоби и санкции при негласуване не е най-удачният начин да се поощрява демократичния избор, така по-скоро се дава предимство на протестния или на радикалния вот.
Друга възможност представлява ранното гласуване. То е разпространена практика в някои от щатите в САЩ, като при него избирателите могат да упражнят правото си на глас по-рано от предвидената дата. Това става в по-малък брой избирателни станции в по-малко региони, но все пак дава възможност на хората сами да изберат кога да пуснат бюлетината, без да трябва да се съобразяват с точно определен ден. И ако този вариант би създал доста организационни трудности на и без това измъчения ни административен апарат, то друга, по-олекотена версия на ранното гласуване би била пощенският вот. Той е практикуван в някои области на Германия, в Швейцария и в Австрия и дава нелоши резултати. В България обаче трябва да се има предвид повишената опасност от измами, свързани с изборите, а пощенският плик не е най-сигурният начин да изберем кой да ни управлява.
Така стигаме до най-иновативния подход, този на електронното гласуване. Естония беше първата страна, въвела избирането на парламент по Интернет, като такива практики вече има в Германия, Австралия, Италия, Индия, Бразилия, Франция че даже и в Румъния. Е-вотът е конципиран като спомагателен метод, а не като основен, но дава резултати особено сред младите хора, които най-често ползват глобалната мрежа. Това е и начин те да бъдат заинтересовани от политическия и обществен живот, много по-ефективен от безплодните кампании по класическите медии. Тук отново се появява проблемът със сигурността, но възможностите за Интернет-защита са много по-големи от тези за пощенска-защита например.
Изброените начини за увеличаване на избирателната активност естествено имат своите предимства и недостатъци, но точно заради възможностите, които предлагат си струва да бъдат по-широко обсъдени на експертно и на публично ниво. За да нямаме после само една трета народно събрание.
Един начин са рекламните и информационни кампании, както и стимулите за гласуване. Колко неефективни са тези методи, поне у нас, се видя на последните няколко вота – на парламентарните избори през 2005 имаше томбола с ясната цел управляващата партия да получи по-голяма подкрепа, през 2007 имаше една вяла кампания по медиите, която надали докара и един процент повече гласоподаватели. Най-ефективният начин явно са директните възнаграждения под формата на парични поощрения и/или изделия от смляно месо, но тъй като тези методи вървят (и често прескачат) границите на законността, ще ги оставим настрана.
Ниската избирателна активност е сериозен проблем и затова изисква сериозни мерки. Ето защо другите възможности за повишаването ѝ изискват промени в избирателния закон. Един широко дискутиран вариант е задължителното гласуване. Още в самото му наименование обаче лежи най-големият му недостатък. Гласуването като задължение противоречи на един от основните принципи на модерното демократичното общество – свободата на индивида сам да решава как да оформя живота си. Да, всеки гражданин има задължения като плащането на данъци например, които са в основата на хармоничното функциониране на държавата. Въпросът обаче е, дали гласуването трябва да се приема като задължение или като право, като второто разбиране днес е по-разпространеното - „право на глас“. Фактът, че понеже имаме „свобода на словото“, не означава, че трябва да задължаваме хората да говорят свободно. Нещо повече, заплахата от глоби и санкции при негласуване не е най-удачният начин да се поощрява демократичния избор, така по-скоро се дава предимство на протестния или на радикалния вот.
Друга възможност представлява ранното гласуване. То е разпространена практика в някои от щатите в САЩ, като при него избирателите могат да упражнят правото си на глас по-рано от предвидената дата. Това става в по-малък брой избирателни станции в по-малко региони, но все пак дава възможност на хората сами да изберат кога да пуснат бюлетината, без да трябва да се съобразяват с точно определен ден. И ако този вариант би създал доста организационни трудности на и без това измъчения ни административен апарат, то друга, по-олекотена версия на ранното гласуване би била пощенският вот. Той е практикуван в някои области на Германия, в Швейцария и в Австрия и дава нелоши резултати. В България обаче трябва да се има предвид повишената опасност от измами, свързани с изборите, а пощенският плик не е най-сигурният начин да изберем кой да ни управлява.
Така стигаме до най-иновативния подход, този на електронното гласуване. Естония беше първата страна, въвела избирането на парламент по Интернет, като такива практики вече има в Германия, Австралия, Италия, Индия, Бразилия, Франция че даже и в Румъния. Е-вотът е конципиран като спомагателен метод, а не като основен, но дава резултати особено сред младите хора, които най-често ползват глобалната мрежа. Това е и начин те да бъдат заинтересовани от политическия и обществен живот, много по-ефективен от безплодните кампании по класическите медии. Тук отново се появява проблемът със сигурността, но възможностите за Интернет-защита са много по-големи от тези за пощенска-защита например.
Изброените начини за увеличаване на избирателната активност естествено имат своите предимства и недостатъци, но точно заради възможностите, които предлагат си струва да бъдат по-широко обсъдени на експертно и на публично ниво. За да нямаме после само една трета народно събрание.
Алфа Рисърч: Управляващата коалиция увечилава подкрепата си
Социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч", 15.10.2008:
ГЕРБ - 24,5%
БСП - 15,7%
ДПС - 6,1%
Атака - 5,2%
СДС - 2,1%
НДСВ - 1,8%
ДСБ - 1,6%
Друга - 2,9%
Няма да гласувам - 38,7%
ГЕРБ - 24,5%
БСП - 15,7%
ДПС - 6,1%
Атака - 5,2%
СДС - 2,1%
НДСВ - 1,8%
ДСБ - 1,6%
Друга - 2,9%
Няма да гласувам - 38,7%
26 октомври 2008
НЦИОМ: Четири партии с реални шансове за бъдещия парламент (Bgfactor)
Четири партии - ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", със сигурност биха влезли в Народното събрание, ако изборите бяха в края на септември, показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ сред 1000 души, направено от 19 до 25 септември...
Цялата статияДанни:
ГЕРБ - 26,4%
БСП - 16,7%
ДПС - 8,3%
"Атака" - 8,2%
СДС - 2,2%
ДСБ - 2,1%
НДСВ - 1,8%
Негласуващи - 19%
Алфа Рисърч: ГЕРБ и БСП увеличават подкрепата си
Социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч", 29.09.2008:
ГЕРБ - 23,5%
БСП - 15,1%
ДПС - 5,8%
Атака - 6,1%
СДС - 2,9%
НДСВ - 1,2%
ДСБ - 1,5%
Друга - 4,2%
Няма да гласувам - 38,4%
ГЕРБ - 23,5%
БСП - 15,1%
ДПС - 5,8%
Атака - 6,1%
СДС - 2,9%
НДСВ - 1,2%
ДСБ - 1,5%
Друга - 4,2%
Няма да гласувам - 38,4%
12 март 2008
Алфа Рисърч: Февруари 2008
Данни:
ГЕРБ - 27,8
БСП - 18,0
ДПС - 7,1
Атака - 6,1
СДС - 2,4
НДСВ - 2,0
ДСБ - 1,1
Друга - 3,2
Няма да гласувам - 32,3
ГЕРБ - 27,8
БСП - 18,0
ДПС - 7,1
Атака - 6,1
СДС - 2,4
НДСВ - 2,0
ДСБ - 1,1
Друга - 3,2
Няма да гласувам - 32,3
НЦИОМ: ГЕРБ- 27.9%, БСП-15.7% (BGNES)
Данните от мартенското национално представително изследване на НЦИОМ, показват, че ако парламентарните избори бяха на 5 март, в парламента със сигурност биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Атака и СДС. Дистанцията между БСП и ГЕРБ се запазва в последните месеци сравнително устойчива и е над 10%, обобщават социолозите...
Цялата статия
Данни:
ГЕРБ - 27,9%
БСП - 15,7%
ДПС - 6,9%
"Атака" - 6,3%
СДС - 3,5%
ДСБ - 2,0%
НДСВ - 1,5%
Цялата статия
Данни:
ГЕРБ - 27,9%
БСП - 15,7%
ДПС - 6,9%
"Атака" - 6,3%
СДС - 3,5%
ДСБ - 2,0%
НДСВ - 1,5%
05 март 2008
Анализ: Има възможност ГЕРБ да състави кабинет (Монитор)
На 27 февруари НЦИОМ публикува резултатите от националното си представително проучване, проведено в периода 15-22 февруари по време на дебатите около вота на недоверие, внесен от обединилата се за целта парламентарна опозиция...
Цялата статия
Цялата статия
Алфа Рисърч: ГЕРБ драпа към върха, БСП му диша във врата (Dnes.bg)
24,8% е одобрението на избирателите към ГЕРБ, показват данните от проучване на общественото мнение на агенция „Алфа Рисърч”. 20 на сто пък е подкрепата за БСП...
Цялата статия
Данни:
ГЕРБ - 24,8%
БСП - 20,0%
ДПС - 6,9%
"Атака" - 5,1%
СДС - 2,2%
НДСВ - 1,9%
ДСБ - 1,2%
Друга - 3,9%
Няма да гласувам - 33,0%
Цялата статия
Данни:
ГЕРБ - 24,8%
БСП - 20,0%
ДПС - 6,9%
"Атака" - 5,1%
СДС - 2,2%
НДСВ - 1,9%
ДСБ - 1,2%
Друга - 3,9%
Няма да гласувам - 33,0%
НЦИОМ: Ако изборите бяха днес, ГЕРБ - 30,3%, БСП – 15,4% (Express.bg)
Почти два пъти повече хора биха гласували за ГЕРБ (30,3%), отколкото за БСП (15,5%), ако в близките дни има парламентарни избори. Това сочат данните на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) от национално представително проучване, проведено в периода 15-22 февруари, седмицата в която се водеха дебатите около вота на недоверие. За ДПС биха гласували 9,3%, за „Атака” – 5,4%, за СДС - 4%, за ДСБ – 2,4%, за НДСВ – 1,6%...
Цялата статия
Данни:
ГЕРБ - 30,3%
БСП - 15,5%
ДПС - 9,3%
"Атака" - 5,4%
СДС - 4,0%
ДСБ - 2,4%
НДСВ - 1,6%
Цялата статия
Данни:
ГЕРБ - 30,3%
БСП - 15,5%
ДПС - 9,3%
"Атака" - 5,4%
СДС - 4,0%
ДСБ - 2,4%
НДСВ - 1,6%
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
