Една трета избор

По въпроса за ползите от гласуването на избори като че ли има негласен консенсус - това е един от начините да упражним правото си на гражданска позиция, да затвърдим демократичното начало на обществото ни. Избирателите обаче, макар и съгласни с тези принципи, все по-рядко гласуват, като тази тенденция е явна не само в България, а и в чужбина. При нас обаче понятието ниска избирателна активност придобива съвсем друго значение – когато едва 30% от имащите право на глас упражнят това си право (28,6% на изборите за Европейски парламент миналата година, за да бъдем точни), може би трябва да наречем този феномен по-скоро висока избирателна пасивност. Причините са многостранни и комплексни, но по-важното е как да накараме повече хора да отидат до урните и да дадат своя глас.

Един начин са рекламните и информационни кампании, както и стимулите за гласуване. Колко неефективни са тези методи, поне у нас, се видя на последните няколко вота – на парламентарните избори през 2005 имаше томбола с ясната цел управляващата партия да получи по-голяма подкрепа, през 2007 имаше една вяла кампания по медиите, която надали докара и един процент повече гласоподаватели. Най-ефективният начин явно са директните възнаграждения под формата на парични поощрения и/или изделия от смляно месо, но тъй като тези методи вървят (и често прескачат) границите на законността, ще ги оставим настрана.

Ниската избирателна активност е сериозен проблем и затова изисква сериозни мерки. Ето защо другите възможности за повишаването ѝ изискват промени в избирателния закон. Един широко дискутиран вариант е задължителното гласуване. Още в самото му наименование обаче лежи най-големият му недостатък. Гласуването като задължение противоречи на един от основните принципи на модерното демократичното общество – свободата на индивида сам да решава как да оформя живота си. Да, всеки гражданин има задължения като плащането на данъци например, които са в основата на хармоничното функциониране на държавата. Въпросът обаче е, дали гласуването трябва да се приема като задължение или като право, като второто разбиране днес е по-разпространеното - „право на глас“. Фактът, че понеже имаме „свобода на словото“, не означава, че трябва да задължаваме хората да говорят свободно. Нещо повече, заплахата от глоби и санкции при негласуване не е най-удачният начин да се поощрява демократичния избор, така по-скоро се дава предимство на протестния или на радикалния вот.

Друга възможност представлява ранното гласуване. То е разпространена практика в някои от щатите в САЩ, като при него избирателите могат да упражнят правото си на глас по-рано от предвидената дата. Това става в по-малък брой избирателни станции в по-малко региони, но все пак дава възможност на хората сами да изберат кога да пуснат бюлетината, без да трябва да се съобразяват с точно определен ден. И ако този вариант би създал доста организационни трудности на и без това измъчения ни административен апарат, то друга, по-олекотена версия на ранното гласуване би била пощенският вот. Той е практикуван в някои области на Германия, в Швейцария и в Австрия и дава нелоши резултати. В България обаче трябва да се има предвид повишената опасност от измами, свързани с изборите, а пощенският плик не е най-сигурният начин да изберем кой да ни управлява.

Така стигаме до най-иновативния подход, този на електронното гласуване. Естония беше първата страна, въвела избирането на парламент по Интернет, като такива практики вече има в Германия, Австралия, Италия, Индия, Бразилия, Франция че даже и в Румъния. Е-вотът е конципиран като спомагателен метод, а не като основен, но дава резултати особено сред младите хора, които най-често ползват глобалната мрежа. Това е и начин те да бъдат заинтересовани от политическия и обществен живот, много по-ефективен от безплодните кампании по класическите медии. Тук отново се появява проблемът със сигурността, но възможностите за Интернет-защита са много по-големи от тези за пощенска-защита например.

Изброените начини за увеличаване на избирателната активност естествено имат своите предимства и недостатъци, но точно заради възможностите, които предлагат си струва да бъдат по-широко обсъдени на експертно и на публично ниво. За да нямаме после само една трета народно събрание.