През декември повечето партии увеличават подкрепата си за сметка на понижението на броя на негласуващите. Това показват изчисления на "Български избори" на базата на проучванията на социологически агенции. Ако изборите бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 22,7% от избирателите, което представлява повишение от 1,5 процента спрямо ноември. БСП също увеличава подкрепата си, но с по-малко от половин процент, и това и отрежда 17,5% от гласовете. Атака бележи силен прогрес по отношение на електоралната си подкрепа, която нараства с 1,3 пункта и така обединението задминава ДПС с половин процент. СДС, ДСБ и НДСВ запазват нивата си от предния месец, а новосъздаденото Движение НАПРЕД увеличава подкрепата си до 1,6%. Все още обаче влизането в парламента на всяка от последните четири партии изглежда несигурно. Броят на негласуващите намалява с над един пункт и вече е около 37%.
БИ Средни резултати, декември 2008 г.:
ГЕРБ - 22,7% (+1,5%)
БСП - 17,5% (+0,3%)
Атака - 7,6% (+1,3%)
ДПС - 7,1% (+0,1%)
СДС - 2,2% (-0,1%)
ДСБ - 2,1% (0,0%)
НДСВ - 1,8% (+0,2%)
НАПРЕД - 1,6% (+0,3%)
Друга - 2,0% (-0,8%)
Негласуващи - 37,4% (-1,4%)
БИ Средни резултати, които можете да видите в горната дясна част на страницата, представляват усреднени стойности от проучванията на различните социологически агенции. През ноември това са Алфа Рисърч и Галъп, а през декември към тях се добавя и НЦИОМ.
24 декември 2008
22 декември 2008
Галъп: БСП скъсява разликата (Класа)
Ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 22,9 процента, а за БСП – 20%. Така разликата в подкрепата за партията на Бойко Борисов и тази за формацията на Сергей Станишев е около 3%, сочи последното декемврийско проучване на „Галъп интернешънъл“ за месец декември.
И днес, както в края на 2007 г., при евентуално гласуване в Народното събрание биха се озовали ГЕРБ, БСП, „Атака“ и ДПС. Формацията на Ахмед Доган запазва традиционното си електорално присъствие. Единствената партия, която за последните 12 месеца бележи значимо увеличение на привърженици, е „Атака“. СДС не би влязъл в парламента, ДСБ и НДСВ продължават да са под чертата, а новосъздаденото движение „Напред“ с участието на ВМРО и ЛИДЕР е във възходящ тренд.
Цялата статия
Още данни от проучването
Проучване на агенция БСС Галъп Интернешънъл от декември 2008 г.:
ГЕРБ - 22,9%
БСП - 20%
Атака - 8,1%
ДПС - 7%
СДС - 2,2%
ДСБ - 1,8%
НДСВ - 1,4%
НАПРЕД/ВМРО - 1,3%
Други - 2,3%
Негласуващи - 34,6%
И днес, както в края на 2007 г., при евентуално гласуване в Народното събрание биха се озовали ГЕРБ, БСП, „Атака“ и ДПС. Формацията на Ахмед Доган запазва традиционното си електорално присъствие. Единствената партия, която за последните 12 месеца бележи значимо увеличение на привърженици, е „Атака“. СДС не би влязъл в парламента, ДСБ и НДСВ продължават да са под чертата, а новосъздаденото движение „Напред“ с участието на ВМРО и ЛИДЕР е във възходящ тренд.
Цялата статия
Още данни от проучването
Проучване на агенция БСС Галъп Интернешънъл от декември 2008 г.:
ГЕРБ - 22,9%
БСП - 20%
Атака - 8,1%
ДПС - 7%
СДС - 2,2%
ДСБ - 1,8%
НДСВ - 1,4%
НАПРЕД/ВМРО - 1,3%
Други - 2,3%
Негласуващи - 34,6%
21 декември 2008
Барометър: Половината вишисти няма да гласуват
Хората с висше образование и студентите у нас са по-малко склонни да гласуват, отколкото останалите гласоподаватели. Това сочат данните от изследване на социологическата агенция "Барометър.инфо", цитирано от БНР.
"Сравнявайки данните с предходни изследвания се забелязва, че нагласата за гласуване сред студентите и хората с висше образование е по-ниска на фона на общата избирателна активност за парламентарни избори," отбеляза координаторът на агенцията Николай Николов пред Нетинфо.
При вишистите и студентите процентът на тези, които биха гласували за ГЕРБ и БСП, е почти изравнен – около 15, също и при ДСБ и СДС, които събират по малко над 2 %, пише Агенция "Фокус". Голяма е разликата при „Атака” и ДПС – имайки предвид, че всяка една от тези политически сили събира между 5,5 и 6,5 % от всички гласоподаватели, но от групата на образованите едва 1,54 % подкрепят „Атака”, а 1,43 % - ДПС.
Движение „Напред” единствено се радва на по-голям дял одобрение от страна на тази група респонденти. При миналото изследване на Агенция „Барометър.инфо” нагласа за гласуване за нея бяха обявили над 5 % от всички гласоподаватели. В момента сред висшистите и студентите Движението има 7,35 % - единствено тази коалиция има промяна в положителна посока.
Почти 50% от студентите и хората с висше образование заявяват, че няма да гласуват С близо 12 % е по-малък делът на висшистите и студентите, които са казали, че със сигурност биха гласували или по-скоро биха гласували, сравнено с всички гласоподаватели. От друга страна пък делът на негласуващите при висшистите е с 6 % повече, съобщава Нетинфо, позовавайки се на проучването на агенцията.
Агенция „Барометър.инфо” е провела провела изследване за изборните нагласи на българските граждани с висше образование и студенти. Изследването е реализирано в периода 15-19 декември 2008, като по телефона са анкетирани 911 висшисти и студенти над 18-годишна възраст.
"Сравнявайки данните с предходни изследвания се забелязва, че нагласата за гласуване сред студентите и хората с висше образование е по-ниска на фона на общата избирателна активност за парламентарни избори," отбеляза координаторът на агенцията Николай Николов пред Нетинфо.
При вишистите и студентите процентът на тези, които биха гласували за ГЕРБ и БСП, е почти изравнен – около 15, също и при ДСБ и СДС, които събират по малко над 2 %, пише Агенция "Фокус". Голяма е разликата при „Атака” и ДПС – имайки предвид, че всяка една от тези политически сили събира между 5,5 и 6,5 % от всички гласоподаватели, но от групата на образованите едва 1,54 % подкрепят „Атака”, а 1,43 % - ДПС.
Движение „Напред” единствено се радва на по-голям дял одобрение от страна на тази група респонденти. При миналото изследване на Агенция „Барометър.инфо” нагласа за гласуване за нея бяха обявили над 5 % от всички гласоподаватели. В момента сред висшистите и студентите Движението има 7,35 % - единствено тази коалиция има промяна в положителна посока.
Почти 50% от студентите и хората с висше образование заявяват, че няма да гласуват С близо 12 % е по-малък делът на висшистите и студентите, които са казали, че със сигурност биха гласували или по-скоро биха гласували, сравнено с всички гласоподаватели. От друга страна пък делът на негласуващите при висшистите е с 6 % повече, съобщава Нетинфо, позовавайки се на проучването на агенцията.
Агенция „Барометър.инфо” е провела провела изследване за изборните нагласи на българските граждани с висше образование и студенти. Изследването е реализирано в периода 15-19 декември 2008, като по телефона са анкетирани 911 висшисти и студенти над 18-годишна възраст.
17 декември 2008
Алфа Рисърч: ГЕРБ премина своя пик
"С 21% подкрепа [ГЕРБ] остава първа политическа сила, но лични гафове на лидера и неубедителното участие във властта в редица областни центрове водят до спад на подкрепата." Това пише Боряна Димитрова от Алфа Рисърч в статия за в-к Дневник, представяща резултатите от проучването на агенцията през декември. От данните е видно, че и БСП, и ДПС, макар и минимално (с 0,3%), губят подкрепа, докато Атака увеличава електоралната си сила с почти половин процент. НДСВ, СДС, ДСБ и ЛИДЕР запазват нивата си от предходния месец.
Данни от проучването на агенцията през периода 6 - 12 декември 2008 г., сред 1035 души:
ГЕРБ - 20.9%
БСП - 15.5%
Атака - 6.7%
ДПС - 6.0%
НДСВ - 2.2%
ДСБ - 1.9%
Движение "НАПРЕД" - 1.8%
СДС - 1.6%
Друга - 3.3%
Негласуващи - 40.1%
Данни от проучването на агенцията през периода 6 - 12 декември 2008 г., сред 1035 души:
ГЕРБ - 20.9%
БСП - 15.5%
Атака - 6.7%
ДПС - 6.0%
НДСВ - 2.2%
ДСБ - 1.9%
Движение "НАПРЕД" - 1.8%
СДС - 1.6%
Друга - 3.3%
Негласуващи - 40.1%
16 декември 2008
НЦИОМ: Намалява желанието за гласуване
През декември с 8% намалява декларираната готовност за гласуване на парламентарните избори в сравнение с миналия месец, според проучване на НЦИОМ. Според социолозите, в бъдещия парламент няма да има политическа сила с мнозинство, което да й позволи да управлява самостоятелно. Данните показват, че ако парламентарните избори бяха днес, за ГЕРБ биха гласували 24.2%, за БСП - 17.1%, за ДПС - 8.2%, за "Атака" - 8%, за СДС - 2.7%, за ДСБ - 2.5%, за НДСВ - 1.8%.
18% от избирателите биха подкрепили управляващата коалиция. Най-разколебани в подкрепата си за нея са симпатизантите на БСП - 52% от тях биха гласували за нея. За 24% от избирателите най-приемлива е коалицията ГЕРБ-"Атака", тя е по-желана от симпатизантите на "Атака" - 75% от тях, отколкото от тези на ГЕРБ(44%). С 10% са намалели хората, които са готови да гласуват за възможна коалиция ГЕРБ-БСП, но тя е приемлива за 53% от избирателите на БСП и за 17% от тези на ГЕРБ. Единствената хипотетична коалиция, която получава по-висок, а не по-нисък резултат от механичния сбор на процентите на отделните партии е тази между СДС и ДСБ.
Данни:
ГЕРБ - 24,2%
БСП - 17,1%
ДПС - 8,2%
Атака - 8%
СДС - 2,7%
ДСБ - 2,5%
НДСВ - 1,8%
18% от избирателите биха подкрепили управляващата коалиция. Най-разколебани в подкрепата си за нея са симпатизантите на БСП - 52% от тях биха гласували за нея. За 24% от избирателите най-приемлива е коалицията ГЕРБ-"Атака", тя е по-желана от симпатизантите на "Атака" - 75% от тях, отколкото от тези на ГЕРБ(44%). С 10% са намалели хората, които са готови да гласуват за възможна коалиция ГЕРБ-БСП, но тя е приемлива за 53% от избирателите на БСП и за 17% от тези на ГЕРБ. Единствената хипотетична коалиция, която получава по-висок, а не по-нисък резултат от механичния сбор на процентите на отделните партии е тази между СДС и ДСБ.
Данни:
ГЕРБ - 24,2%
БСП - 17,1%
ДПС - 8,2%
Атака - 8%
СДС - 2,7%
ДСБ - 2,5%
НДСВ - 1,8%
08 декември 2008
НЦИОМ: ГЕРБ води във Видин и в Бургас
07 декември 2008
Изборният закон във фаза "ни чул, ни разбрал" (Капитал)
Интересна статия във вестник "Капитал" за изборния закон
03 декември 2008
Предизвикателствата пред България през 2009-а
За България 2009-а се очертава да бъде една доста турбулентна година, както в политически, така и в социално-икономически план. И няма как да е иначе, след като насред световната икономическа криза у нас се задават и два вида избори – парламентарни и европейски.
Именно комбинацията избори и криза правят политическия сезон още по-интересен. Популизмът, който обикновено набира скорост с наближаването на вота, този път ще срещне съпротивата на реализма, типичен за времената на икономически кризи. Избирателите, постоянно конфронтирани с новини за проблеми в световната, а от скоро и в българската икономика, по-трудно ще повярват на щедрите обещания на политиците. И това е напълно разбираемо. Как да виждаш светлото бъдеще на държавата, рисувано от предизборните програми на партиите, след като постоянно научаваш за нови съкращения в предприятията, за падащ икономически ръст и след като думата рецесия се е превърнала в ежедневно дискутирана тема в медиите? Тъй като създалата се ситуация по същество е нова и непредсказуема, надали актьорите на политическата сцена ще свалят маските на популизма и ще заиграят по-реалистичен сюжет. Все още могат да се очакват обещания за рог на изобилието, който ще се изсипе върху България – единственият остров на стабилността, незасегнат от финансовата криза... ако гласуваме за дадената партия. А както изглежда, всички партии по един или друг начин ще се опитат да капитализират икономическите турбуленции. Опозицията ще продължи да обвинява правителството за загубените еврофондове, ще започне и да го държи отговорно за кризата, ако тя засегне по-силно България. Управляващите от своя страна ще влеят огромни средства в предизборни премии, увеличения на пенсии и още доста „социално отговорни“ дейности. Всички в хор ще обещават бърз изход от проблемите, само ако бъдат избрани, естествено. Така кръгът ще се затвори и избирателят отново ще получи куп неизпълними обещания.
Неизпълнимите обещания, не трябва да забравяме, са част от политиката и от предизборните кампании не само в България. Но през 2009-а няма да сме свидетели просто на поредната кампания. Тази ще бъде различна, най-малкото поради факта, че световното икономическа земетресение вече ще се е пренесло с целия си магнитуд у нас. Това се показва още сега в спада на ръста на индустриалното производство, увеличаването на безработицата, както и плановете на много предприятия да намалят производствената си активност догодина поради недостатъчно търсене. Ефектът на международната криза у нас се очаква да бъде още по-голям догодина, тъй като България е зависима от икономическото състияние на Европейския съюз, за който отива над 60% от износа ни. Големите страни от ЕС вече или са в рецесия, или такава ще бъде обявена скоро, което неминуемо ще намали търсенето на наши стоки и с това експортния ни потенциал. Затова български и чужди икономисти очакват ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП), измерващ общото икономическото развитие на страната, да се намали на половина догодина, падайки от около 6% през тази до 3-4% през 2009. Най-мрачните прогнози на анализаторите стигат до само 1-2% ръст. Явно е, че прогнозите, по принцип обречени на неуспех, по време на криза са още по-малко надеждни, тъй като икономическият цикъл става по-волатилен, тъй като ситуацията се променя от ден на ден. Какъвто и да бъде ефектът обаче, отсега е ясно, че кризата ще ни засегне и че тя ще завари нашите политици, за пореден път, неподготвени.
Една от причините за намаляването на икономическия ни ръст анализаторите виждат в спирането на част от еврофондовете. Загубените досега 220 милиона евро и перспективите още 340 милиона да бъдат спрени със сигурност са голям удар за родното стопанство, още повече, че доста от проектите сега ще трябва да бъдат финансирани с пари от бюджета. Като цяло обаче загубите се равняват на само 1-2% от БВП и на 3-4 процента от общите помощи, кото ни се полагат в следващите пет години – 13 милиарда евро. Много по-големи са загубите за имиджа на страната ни в Европейския съюз. Така едно от предизвикателствата за 2009-а е възвръщането на доверието на европейските ни партньори. Ясно е, че България, бидейки малка държава без почти никакво лоби, е попаднала в политическите битки вътре в ЕС, възможно е на наш гръб европейските управници да показват мускули и така да трупат предизборни дивиденти. Но е още по-ясно, че ние сами сме най-виновни за създалата се ситуация с мудната ни администрация, анемичната ни съдебна система и хроничната ни корупция. Тези три болести на българската държава са се превърнали и в нарицателно за страната ни в чуждите медии. Твърде често четем по кореспонденциите на световните информационни агенции, че ние сме най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС, че у нас убийствата по улиците са ежедневие, че у нас престъпниците излизат от съда безнаказани. Доколко верни са тези вече клиширани определения е друг въпрос, важното е, че така се създава една определена представа за България в западната преса, която става все по-критична към страната ни. И тъй като медиите са основен елемент във формирането на общественото мнение, не е чудно недоверието и негативизма към България в някои европейски страни, отразено в социологическите проучвания, в рестрикциите върху работния пазар и в нежеланието на някои инвеститори да влагат парите си у нас. Естествено имиджът навън, бидейки психологическа величина, не може да бъде променен толкова бързо, но реформите и решителните действия на управляващите биха били стъпки в правилната посока.
Проблемът е, че в година на избори, желанието за реформи на всяко правителство намалява и фокусът се прехвърля върху стратегии за спечелване на повече гласове, включващи доста популистични тактики. Предстоящият вот обаче представя и още един проблем за България през 2009-а. Парадоксално или не, демократичният избор представлява предизвикателство за... демокрацията у нас. Догодина отново се очаква рекордно ниска избирателна активност, илюстрираща все по-малкия интерес на гражданите към политиката. А по въпроса за ползите от гласуването на избори като че ли има негласен консенсус - това е един от начините да упражним правото си на гражданска позиция, да затвърдим демократичното начало на обществото ни. Гласоподавателите обаче, макар и съгласни с тези принципи, все по-рядко отиват до урните, като тази тенденция е явна не само в България, а и в чужбина. При нас обаче понятието ниска избирателна активност придобива съвсем друго значение – когато едва 30% от имащите право на глас упражнят това си право (28,6% на изборите за Европейски парламент миналата година, за да бъдем точни), може би трябва да наречем този феномен по-скоро висока избирателна пасивност. Както и да го наименуваме, той неминуемо заствашава устоите на младата ни демокрация. Защото, ако гласуват само една-трета от гражданите, то нямаме ли като резултат само една-трета парламент, една-трета правителство и в крайна сметка една-трета демокрация?
Явно е, че 2009-а се очертава като интересна година за политическия и обществен живот у нас. Отново ще трябва да се справяме с редица предизвикателства, този път те ще са може би повече от обикновено. Предизвикателствата обаче носят със себе си и положителен заряд – дават ни възможност, справяйки се с тях, да излезем още по-силни и по-готови за новите от преди.
Именно комбинацията избори и криза правят политическия сезон още по-интересен. Популизмът, който обикновено набира скорост с наближаването на вота, този път ще срещне съпротивата на реализма, типичен за времената на икономически кризи. Избирателите, постоянно конфронтирани с новини за проблеми в световната, а от скоро и в българската икономика, по-трудно ще повярват на щедрите обещания на политиците. И това е напълно разбираемо. Как да виждаш светлото бъдеще на държавата, рисувано от предизборните програми на партиите, след като постоянно научаваш за нови съкращения в предприятията, за падащ икономически ръст и след като думата рецесия се е превърнала в ежедневно дискутирана тема в медиите? Тъй като създалата се ситуация по същество е нова и непредсказуема, надали актьорите на политическата сцена ще свалят маските на популизма и ще заиграят по-реалистичен сюжет. Все още могат да се очакват обещания за рог на изобилието, който ще се изсипе върху България – единственият остров на стабилността, незасегнат от финансовата криза... ако гласуваме за дадената партия. А както изглежда, всички партии по един или друг начин ще се опитат да капитализират икономическите турбуленции. Опозицията ще продължи да обвинява правителството за загубените еврофондове, ще започне и да го държи отговорно за кризата, ако тя засегне по-силно България. Управляващите от своя страна ще влеят огромни средства в предизборни премии, увеличения на пенсии и още доста „социално отговорни“ дейности. Всички в хор ще обещават бърз изход от проблемите, само ако бъдат избрани, естествено. Така кръгът ще се затвори и избирателят отново ще получи куп неизпълними обещания.
Неизпълнимите обещания, не трябва да забравяме, са част от политиката и от предизборните кампании не само в България. Но през 2009-а няма да сме свидетели просто на поредната кампания. Тази ще бъде различна, най-малкото поради факта, че световното икономическа земетресение вече ще се е пренесло с целия си магнитуд у нас. Това се показва още сега в спада на ръста на индустриалното производство, увеличаването на безработицата, както и плановете на много предприятия да намалят производствената си активност догодина поради недостатъчно търсене. Ефектът на международната криза у нас се очаква да бъде още по-голям догодина, тъй като България е зависима от икономическото състияние на Европейския съюз, за който отива над 60% от износа ни. Големите страни от ЕС вече или са в рецесия, или такава ще бъде обявена скоро, което неминуемо ще намали търсенето на наши стоки и с това експортния ни потенциал. Затова български и чужди икономисти очакват ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП), измерващ общото икономическото развитие на страната, да се намали на половина догодина, падайки от около 6% през тази до 3-4% през 2009. Най-мрачните прогнози на анализаторите стигат до само 1-2% ръст. Явно е, че прогнозите, по принцип обречени на неуспех, по време на криза са още по-малко надеждни, тъй като икономическият цикъл става по-волатилен, тъй като ситуацията се променя от ден на ден. Какъвто и да бъде ефектът обаче, отсега е ясно, че кризата ще ни засегне и че тя ще завари нашите политици, за пореден път, неподготвени.
Една от причините за намаляването на икономическия ни ръст анализаторите виждат в спирането на част от еврофондовете. Загубените досега 220 милиона евро и перспективите още 340 милиона да бъдат спрени със сигурност са голям удар за родното стопанство, още повече, че доста от проектите сега ще трябва да бъдат финансирани с пари от бюджета. Като цяло обаче загубите се равняват на само 1-2% от БВП и на 3-4 процента от общите помощи, кото ни се полагат в следващите пет години – 13 милиарда евро. Много по-големи са загубите за имиджа на страната ни в Европейския съюз. Така едно от предизвикателствата за 2009-а е възвръщането на доверието на европейските ни партньори. Ясно е, че България, бидейки малка държава без почти никакво лоби, е попаднала в политическите битки вътре в ЕС, възможно е на наш гръб европейските управници да показват мускули и така да трупат предизборни дивиденти. Но е още по-ясно, че ние сами сме най-виновни за създалата се ситуация с мудната ни администрация, анемичната ни съдебна система и хроничната ни корупция. Тези три болести на българската държава са се превърнали и в нарицателно за страната ни в чуждите медии. Твърде често четем по кореспонденциите на световните информационни агенции, че ние сме най-бедната и най-корумпираната страна в ЕС, че у нас убийствата по улиците са ежедневие, че у нас престъпниците излизат от съда безнаказани. Доколко верни са тези вече клиширани определения е друг въпрос, важното е, че така се създава една определена представа за България в западната преса, която става все по-критична към страната ни. И тъй като медиите са основен елемент във формирането на общественото мнение, не е чудно недоверието и негативизма към България в някои европейски страни, отразено в социологическите проучвания, в рестрикциите върху работния пазар и в нежеланието на някои инвеститори да влагат парите си у нас. Естествено имиджът навън, бидейки психологическа величина, не може да бъде променен толкова бързо, но реформите и решителните действия на управляващите биха били стъпки в правилната посока.
Проблемът е, че в година на избори, желанието за реформи на всяко правителство намалява и фокусът се прехвърля върху стратегии за спечелване на повече гласове, включващи доста популистични тактики. Предстоящият вот обаче представя и още един проблем за България през 2009-а. Парадоксално или не, демократичният избор представлява предизвикателство за... демокрацията у нас. Догодина отново се очаква рекордно ниска избирателна активност, илюстрираща все по-малкия интерес на гражданите към политиката. А по въпроса за ползите от гласуването на избори като че ли има негласен консенсус - това е един от начините да упражним правото си на гражданска позиция, да затвърдим демократичното начало на обществото ни. Гласоподавателите обаче, макар и съгласни с тези принципи, все по-рядко отиват до урните, като тази тенденция е явна не само в България, а и в чужбина. При нас обаче понятието ниска избирателна активност придобива съвсем друго значение – когато едва 30% от имащите право на глас упражнят това си право (28,6% на изборите за Европейски парламент миналата година, за да бъдем точни), може би трябва да наречем този феномен по-скоро висока избирателна пасивност. Както и да го наименуваме, той неминуемо заствашава устоите на младата ни демокрация. Защото, ако гласуват само една-трета от гражданите, то нямаме ли като резултат само една-трета парламент, една-трета правителство и в крайна сметка една-трета демокрация?
Явно е, че 2009-а се очертава като интересна година за политическия и обществен живот у нас. Отново ще трябва да се справяме с редица предизвикателства, този път те ще са може би повече от обикновено. Предизвикателствата обаче носят със себе си и положителен заряд – дават ни възможност, справяйки се с тях, да излезем още по-силни и по-готови за новите от преди.
МБМД: ГЕРБ води в Пловдив
Според проучване на агенция МБМД, за ГЕРБ в Пловдив биха гласували 28% от избирателите. Далеч зад партията на Бойко Борисов е БСП, която биха избрали 10% от имащите право на глас. Трета е Коалиция Атака с 8 процента. Донякъде изненадващо на четвърто място в града под Тепетата се нарежда новосформираното движение НАПРЕД, състоящо се от ВМРО, ЛИДЕР и ЗНС. То събира 7% електорална подкрепа. 37 процента от гласоподавателите в Пловдив не биха гласували, ако изборите бяха днес.
Данни от проучването на МБМД, 14-21.11.2008
ГЕРБ - 28%
БСП - 10%
Атака - 8%
Движение НАПРЕД - 7%
СДС - 5%
НДСВ - 2%
ДСБ - 2%
ДПС - 1%
Друга - 0%
Негласуващи - 37%
Презентация от проучването можете да намерите на сайта на агенцията
Данни от проучването на МБМД, 14-21.11.2008
ГЕРБ - 28%
БСП - 10%
Атака - 8%
Движение НАПРЕД - 7%
СДС - 5%
НДСВ - 2%
ДСБ - 2%
ДПС - 1%
Друга - 0%
Негласуващи - 37%
Презентация от проучването можете да намерите на сайта на агенцията
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
